СЕСТРЀНЦЕ, мн. -а, ср. Диал. Умал. от сестра (в 1 знач.); сестриче, сестринка. Някои, като кака, водят свои братчета или сестренца. Т. Влайков, Пр І, 264. – Кат ме роди, оти не породи / я братленце, я мило сестренце, / я ли мене камен да родеше! Нар. пес., Ив. Венедиков, ЗСП, 188.