СЀСТРИНИК, мн. -ци, м. Сестрин син; племенник. Понякога в София идваше сестриникът му Боян. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 366. Доволен от успеха на сестриника си, хаджи Василий заявил, че ще го изпрати да продължи учението си в Русия. Н. Ферманджиев, РХ, 96. Крал Михаил поставя само едно условие – на сватбата да не идват сестриниците на Стефан Вълкашин и Петрушин, защото са пияници и кавгаджии. Ив. Венедиков, ЗСП, 332.