СЀСТРИНИЦА ж. Сестрина дъщеря; племенница. Той даде дума да издържа сестриницата си три години в Русия и я отведе. В. Геновска, СГ, 39. Когато тя минавала край печатницата на Каравелов, Ботев, който седял с другари пред нея, се заглеждал у владишката сестриница. В. Рашева-Божинова, ВВБР, 29. Изписано е семейството на художника: жена му, нейните сестри, неговите братовчедки и сестриници. Н. Райнов, ИПИ IХ, 15.