СЕСТРИНЍЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Сестринче; племенниче, сестренче, сестричняче, сестричниче. Във влака се запознах със симпатична девойка, която отиваше „на прещъпулник на сестриничето“. Сестра ѝ нямала деца седем години и преди година родила момченце. Е. Огнянова, НШ, 96. Дете Малианче (Дукатинче), сестриниче на Марко, тръгва да отиде при вуйчо си, за да бъде кръстено от него. ИССФ, 1948, кн. 8-9, 454.