СЀСТРИНЧЕ, мн. -та, ср. Сестрино дете; племенниче. В къщата на вдовицата никой друг не идеше, освен един момък, който беше ѝ брат. Но занятията му в Галата и Бейолгу едва му допущаха да идва освен веднъж-дваж в месеца, за да навести нажалената си сестра и сестринчетата си. П. Р. Славейков, ЦП І (превод), 57 „Стояне, синко Стояне, / ти имаш уйкя тръговец / у Котел града голема. / Па му се, сине, прикажи, / че му си тизе сестринче.“ Нар. пес., СбНУ XLІV, 245.