СЕСТРЍЦА ж. 1. Остар. Умал. от сестра (в 1 знач.); сестричка, сестриче. Аз имах едничка сестрица... Тя ми беше и за майка, и за баща, и за брат. В. Друмев, НФ, 45. После усмихнат и бодър гледа как жънат сами-самички майка и малка сестрица. Елин Пелин, Съч. І, 161. „Как да те, байко, не зная, / нали сме брат и сестрица, / на енно сърце лежале / и енно мляко бозале!“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 27. ● Обр. – Ах, месечинко, море, деннице, / и ти, звездице, море, сестрице, / не ми захождай, море, с вечеря. Нар. пес., СбНУ XLVI, 225.
2. Разг. Гальов. Интимно обръщение към близка жена или към приятелка; сестричка. Цонка е болна. Замая се майка ѝ, сбърка се. – Научи ме на ум, мари сестрице – се обърна майка ѝ безпомощно към своята съседка. Ц. Церковски, Съч. III, 194. Всичко ще ти разправя, всичко, от игла до конец. Само не ме мрази, сестрице болярко. Нищо не ще скрия. Дай да ти целувам ръчиците. Ст. Загорчинов, ДП, 163-164. – Цвето, сестрице, прощавай, миличка. Аз ти направих голямо зло. Елин Пелин, Съч. ІІІ, 140.
3. Диал. Роднинско название на по-малка неомъжена сестра на съпруг по отношение на жена му; зълва, калинка3, лелка1. Всите домашни людие назовават невестата с названието: „съна“, т.е. снаха, а тя свекра си и свекърва си: „тате и нана“. По селата, деверите – „браче“, зълвите – „сестрица“. СбНУКШ ч. III, 83. Она на зълва говори: „Сестрице, мила зълвице, / я да ми дадеш бели дар, / родата да си додарим“. Нар. пес., СбНУ LХІV, 325-326.