СЕСТРЍЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от сестра (в 1 знач.); сестричка. Зададе се черноок, напет, здрав юнак, отби се от строя, цалуна на майка си ръката, сестричето и братчето си по челото. Ив. Вазов, Съч. VI, 125. После, през краткото си моминство, тя гласеше братчетата и сестричетата си за училище. Г. Караславов, ОХ, 9. Научих се – майка ти е болна, сестриче имаш, кой ще ги гледа? Г. Стаматов, Разк. II, 75. – Дълга история е това, сестричето ми, дълга… П. Михайлов, МП, 19.