СЀТКА ж. Диал. Вид голяма рибарска мрежа. Мрежата се тегли от две лодки за двата края. В по-горните райони на р. Дунав (Никополско) тази мрежа се нарича сетка. Г. Георгиев и др., ЕБ II, 64. Идвали са тежки и гладни години и някой от братята е захвърлял сетката и е тръгвал да дири късмет другаде, но скоро е стъпвал на бос крак в лодката и отново кърпените му дрехи се напоявали с острата миризма на прясна риба. С. Северняк, ОНК, 112. Ловят се [скаридите] предимно с трал и по-малко със сетки или въдични уреди. Пр, 1953, кн. 6, 80.


Източник: Речник на българския език (онлайн)