СЀТНИНА нареч. Диал. За сетен, последен път; сетнинка. Тодор си на път тръгваше / и си децата милваше, / и на децата думаше: / – Туй ще ви й, деца, от мене / сетнина да ви помилвам. Нар. пес., БНТв III, 491-492.
СЕТНИНÀ ж. Остар. 1. Последица, последствие, резултат; сетница. Ако това движение с нещастните си сетнини не бе довело освободителната война, то неумолима присъда висеше над него: здравият разум щеше да го нарече безумство. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 170. Той си мислеше, че станалото между него и Калинка е лекомислено увлечение, случайност с краткотрайни, несериозни сетнини. Т. Харманджиев, Р, 67. Участието на Кръстевич в тази обиколка оказва неочаквано силно въздействие върху затвърждаването на убеждението му, че отделянето на българите от Патриаршията е явление с необратим характер и с важни за нацията политически сетнини. В. Бонева, ВГК, 137. Намерва ся [болният] в оцепенение, на което сетнината ще е смъртта. П. Р. Славейков, ДБ (превод), 217.
2. Бъдеще (в 3 знач.); бъднина, бъдещност, бъдност. Всички целунали кръста, а свещениците благословили въстаническото оръжие и пожелали „добри сетнини на наченатото дело“. Тр. Керелов, БГС, 75. Но и твърде сме убедени, че тряб[в]а поне толкова да се приготвим, колкото е нужно да се предвиди една добра сетнина в предприятието ни, защото в нищо неприготвени, ще има сетнина нищо и никаква! К. Възвъзова-Каратеодорова и др., ВЛ, 118. Ние не искаме да си присвояваме дарбите на пророка и да предсказваме каква ще да бъде сетнината и на това дружество. Хр. Ботев, Съч. 1929, 336. Пийте, всички наред да пием: наздраве! И добри сетнини да дава Бог! Наздраве! Ил. Блъсков, Избр. пр I, 126.
3. Завършек на живота; край1, смърт. Иван предаде дух пред Бога, / остави ме сама жена / с невръстни рожби да се блъскам, / да чакам свойта сетнина. Г. Хрусанов, ДНО, 21.