СЀТНИЧКО. Остар. Нареч. от сетничък. Изстъпи се всред церкова дядо Градю. По-сетничко ще ударя камбана…, рече си той, като обърна очи към пустите тронове. П. Тодоров, Събр. съч. I, 1979. – Не бълнува, Апостоле – рече тя през сподавен плач. – Дай му прошчица! Нека сетничко му олекне на душата! Д. Немиров, Б, 226. ● С предл. за. Новият месец е на залазяне; бледната негова светлина се вижда като да се опрощава за сетничко с угрижените жители. Ил. Блъсков, Избр. пр І, 51.