СЕТОВÀНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Оплакване, жалба. Опелото захваща ся с псалтира – това чудесно изливание на радостите и плачевете, и сетованията, оръдие, което има млого жици, натъкмени за всичките гласове на человеческото сърце. З. Петров и др., ЧБ (превод), 169. Сетованията, укорите, които е изливал знаменитий писател върху си после смъртта на жена си, още повече усилват чувството на негодуванието ни... ЖС, 1895, бр. 8, 59.
– От рус. сетование.