СЕФЀРЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. Зачитам, уважавам. Баш и да завариш някого, че минава по пътечката през нивата, оня ще ти каже: „Та я ли съм минал пръв; не видиш ли, че тука светът минава? Пътечка намерих – минавам“. И си минава, без да те сефери. ЖСт, 1894, кн. 4, 221. сеферя се страд.
◊ Не сеферя някого за (червива) слива. Диал. Пренебр. Никак, ни най-малко не зачитам, не уважавам някого. Аз съм му началство нему, не той мене! – Какво началство си, като не те сефери за червива слива! Ст. Даскалов, СЛ, 467.