СЕФТÒСВАНЕ, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от сефтосвам и от сефтосвам се. Отидох в кабината на капитана, измиx три винени чаши, орисани за сефтосване, но не каквито си ги помислихте – на високи столчета, а обикновени, като за корабче. Б. Априлов, ХО, 253.