СЀЧИНА и СЕЧЍНА ж. Диал. 1. Сечище (във 2 знач.); сеченак. Една нощ, след като земята почна да замръзва и все по-трудно се намираше храна, единакът поведе [вълчето] към стара сечина. В нея имаше огромни стари пънове, станали сиви от времето, бяха те пръснати по сечината и стърчеха в нощта тъй грозно, сякаш земята показваше навън гнилите си кътни зъби. Й. Радичков, НК, 32.
2. Събир. Множество млади издънки, израстъци, филизи, покарали след изсичане на гора; сеченак. Дигнала се е гора за чудо. С колко грижи, с колко обич я отгледа. Беше до колене сечина. Ил. Волен, БХ, 93. На нея [локвата] често се отбиваше добитъка да пие, пък биволите и лягаха да се калят. И още когато гората беше сечина, шубраците около локвата все биваха огазени, все биваха изкаляни. Злат., 1932, кн. 10, 447.