СЀЧИЩЕН, -щна, -щно, мн. -щни, прил. 1. Който се отнася до сечище. На това място пътеката се губи и затова трябва да се държи посока право на изток, докато се стигне обширен сечищен район, подновен с млада борова гора. Г. Данов и др., ОТДЕ, 90. От тях [семената на неизсечените дървета] се появява нов подраст, който трябва да покрие напълно цялата сечищна площ. НТМ, 1962, кн. 3, 30.
2. Който се отнася до сеч (в 1 знач.). Най-широко застъпено в горскостопанската теория и практика засега е сечищното възобновяване, основано на постепенните и голите сечи. Гора, 2011, бр. 3, 18. При сечищната форма на стопанисване могат да бъдат прилагани сечи, които, провеждани на неголеми площи, гарантират естествено възобновяване. УУР, 2004, кн. 1-2, 152.