СЀЯНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Сеене; сеяне. Това сеяние [на редове] е по-добро, защото е икономично и орачът сее, както си ще, често или рядко. Ц. Гинчев, УЗ, 48. В естеството пролетта е времето за сеяние, защото пролетта заключава нужните условия за произрастение на посятото. СбПер. п I, 101.