СЕЯ̀Ч м. 1. Човек, който сее, засява семена. Земята омекна и кипна. Трябваше сега ралото да я прореже с черни бразди и в тях ръката на сеяча да хвърли зърна за посев. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 232. Изподраскаха плитко чернозема, разхвърлиха рядко зърно (и то беше кът, та нямаше накъде), а след сеячите прехвърчаха изпосталели птици. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 118. От ранна сутрин в тоя хубав пролетен ден Гълъб беше на нивата и сееше – първа ръка сеитба. Наблизо нямаше други сеячи. Й. Йовков, Набл., 1911, кн. 4-5, 203. Превари [жената] колата и разсипа въглените пред сеяча. – Дано, божке, лятос насипеме жито като тази жар! А. Каралийчев, ЛС, 62. Нашият орач, копач и сеяч не от днес и вчера, а още от предисторическо време боготвори земята и оттогава още лелее в душата си любов и признателност към нея. БР, 1931, кн. 4-5, 126. ● Обр. Нехаен сеяч бе пръснал звезди по цялото небе. Д. Талев, ГЧ, 460.
2. Прен. Човек, който разпространява нещо (чувства, настроения, учение, идеи и под.) сред множество други. С народа вървят гайдари, гъдулари и скитници монаси, сеячи на ереси. Ем. Станев, А, 74-75. Неговите [на Казанлъшкото педагогическо училище] питомци са били едни от първите сеячи на просвета и култура по села и градове. ЛГ, 1933, бр. 197, 4. Но неприятелите на истината крещят: Берсенев е лъжец, сеяч на раздори. МП, 1926, бр. 1-2, 5. Лекуването на туберкулозата има същевременно и предпазно значение – намаление на носителите и сеячите на заразата. БПТ, 1928, бр. 1, 1.