СЕЯ̀ЧКА1 ж. Остар. Сеялка. Благодарение на поземлената реформа [в Япония] след Втората световна война благосъстоянието на фермерите се повишава и те имат възможност да инвестират средства в облекчаването на труда си чрез специални машини за обработка на оризищата като трактори, вършачки и сеячки. Н. Стефанов и др., ЯИТ, 394. Дружеството купи една редова сеячка. Работиха общо с нея всички. Й. Йовков, Събр. съч. VI, 1983, 73. – Да се проагатира между населението за купуване само на необходимите машини за земеделието – плуг, валяк, сеячка и др. БОВ, 1928, бр. 9, 3. Има два вида сеячки за царевица, едната засява два реда наведнажд, а другата сее царевица от едната страна, а памук или фасул от другата. БЗ, 1893, бр. 980, 1.
СЕЯ̀ЧКА2 ж. Жена сеяч. Не се въртя с Мария Лурдес, тъмната и гъвкава сеячка на ориз, която по цели дни крачи из моята земя и зарива с бос крак оризови зърна. Злат., 1938, кн. 4, 160. Нейде от нивите низ малките долинки се слушаха веселите песни на сеячките на царевица и бял боб. КПр, 1891, кн. 8-10, 99.
СЕЯ̀ЧКА3 ж. Диал. Участничка в народния обичай засевки, която пресява брашно за замесване на обредните сватбени хлябове. За „сеячки“ в Силистренско се избират две роднински или съседски момичета, които се обличат с венчалните дрехи на момата. Р. Иванова, БФС, 48. Същата мома, сеячката, отваря всред брашното една дупка, насипва вода и турга ѝ нужното количество сол. СбНУ VІІ, 56. На вечерта в къщата на момъка извършват засевките. Те стават тъй: събират от три къщи по едно сито, земат три нощви и повикват седем момичета, от които трите са наричат сеячки, а четирите – пеячки, защото те пеят, когато първите три сеят. СбНУ VIII, 82.