СИÀЛ м. Остар. Геол. В по-стари геологически теории – най-горната твърда обвивка на Земята; литосфера, земна кора. Известно е, че твърдата част от земната кора, наречена сиал, с най-малко относително тегло лежи върху симата, която представлява пластичната скална маса. Ст. Бошев и др., ГГ, 111. Под сиала се намира обвивка, в състава на която влизат главо силиций и магнезий, сима. Геол. VIII кл, 5.
– Фр. sial, съкр. от si(lice) ‘силиций’ и al(uminium) ‘алуминий’.