СИБАРЍТСТВО, мн. няма, ср. Книж. Разкошен и разпуснат начин на живот. Тя живееше с деня, с часа, с минутата, в хармония с околните и извличаше от всичко радост и наслада, стигащи до сибаритство. Св. Бъчварова, ЗП V, 113. Избери си другарка по вкус, жена другарка, а не неверница и измамница; защото не знаеш в това време на жени, вино, карти и сибаритство коя ще донесе радост в твоя дом. ВЗ, 1923, бр. 18, 2.


Източник: Речник на българския език (онлайн)