СИБЍЛА ж. В Древна Гърция и Древния Рим – пророчица, която прави предсказанията си, като изпада в транс. – Назарянинът носи ключовете на това щастие. Той е сетният пророк. – Не ми са чужди тези думи. Аз имам свитъците на две сибили. Там се говори за това. Н. Райнов, МПЖ 1919, 167. Някога в такива дни мрачните и строги сибили са изричали вдъхновени предсказания, които са чертаели спасителни пътища на обезверените души. Й. Йовков, Разк. III, 119. Лицето ѝ беше съвсем близо до очите му, но не губеха очертания нито една черта, нито изразът на загадъчен патос, какъвто навярно са имали римските сибили. Д. Вълев, З, 89.
– От гр. собств. (по името на митична древногръцка пророчица, жрица на бог Аполон).