СИБЍРЕЦ1, мн. -рци, м. Човек, който е роден или живее в Сибир (обширен район в северната азиатска част на Русия); сибиряк1, сибирянин. От поколение на поколение сибирци разказват чудната легенда за стария Байкал, приказно красивата му дъщеря Ангара и юнака Енисей. М. Мандова и др., ЗГ, 77. Той ме запозна с членовете на студентската организация, чийто член бе. Тя бе една от многото студентски организации, създадени в Русия. Едни от тях бяха „землячествата“, в които се групираха студентите по губернии, според месторождението си (сибирци, казанци и т.н.). Д. Благоев, НА, 545. Тук [в Сибир] в много езера открай време са ловили риба, ловят и сега, но с новия начин на работа сибирци вече не зависят от рибарската сполука. НТМ, 1977, кн. 11, 68.
СИБЍРЕЦ2, мн. няма, м. Диал. Студен северен вятър, който духа през зимата; сибиряк2, северняк, горненец2, горняк1, горнянин. Духаше поривисто „сибирецът“ – както тук наричаха северния вятър. А. Гуляшки, МТС, 69. Жейна: – Тя нека дойде, да свиква, тежко е нашето слънце, страшна е зимата ни… Белгун: – Не ѝ е за пръв път. Тогава сибирецът я уплаши, а от лятото ѝ се виеше свят. Н. Каралиева, ДП, 40. Особеностите на софийските ветрове са отразени и в местните им народни имена. Северният вятър има различни имена – „горняко“, „северняко“, „сибирецо“, защото духа през зимата, а през пролетта след него падат тежки слани. К, 1970, кн. 8, 15.