СИБЍРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се намира, разположен е в Сибир (обширен район в северната азиатска част на Русия). Кедърът е най-голямото дърво в сибирската тайга. Геогр. VI кл, 100. Легенди подир легенди разказва той за своя незабравим певец херой; ту че се скита бозна къде немил-недраг по чужди краища, ту че въздиша в подземията на сибирските рудници. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 155. Установено е, че слънчевите петна влияят на пълноводността на сибирската река Иртиш. К, 1968, кн. 10, 23. Сибирско село.
2. Който живее в Сибир, обитава Сибир или расте, вирее там. Митичните представи за орела са присъщи преди всичко на западнобългарските земи, Източна Сърбия, Източна Босна и Херцеговина. Откриват се паралели и с поверията на сибирските народи. Ив. Георгиева, БНМ, 54. Македонецът авджия обаждаше на зрителите с наставнически тон, че тая мечка е от Сибир, сибирска мечка. Ив. Вазов, Съч. XI, 125. На запад от река Енисей тайгата се състои от ела, кедър и сибирска лиственица. Геогр. Х кл, 19. В Източна Русия преди и след най-голямото стоплюване на климата са нахлули азиатските иглолистни дървета: сибирска ела и др. ПН, 1932, кн. 3, 38. Сибирска акация. Сибирска котка. Сибирски тигър.
3. За природно явление – който е характерен за Сибир, проявява се в Сибир. Северна Корея има умерен преходен климат, формиран от едновременното влияние на студените сибирски ветрове и характерните за Източна Азия мусони. И. Николова и др., ГС (превод), 300. Приблизително по това време за Сибир заминала добре екипирана експедиция. По всичко изглеждало, че са взети добри мерки сибирските студове да не попречат на успешната ѝ работа. Ал. Мичри, РМ (превод), 175. Сибирски снегове.
4. Който е присъщ за населението на Сибир. Сутрин ги виждах, голи до кръста, да се мият със сняг и да играят някакво тяхно, сибирско хоро. Нямаше сибирянин, чието лице да не беше розово. П. Кацаров, ИЖ, 283. Сибирският характер? Прието беше да се казва: добър. Сега нещата се променят. Отношенията между хората са други. Трудно е да говорим за сибирски характер – хора от всички краища на страната събра Сибир. СД, 2015, бр. 12, 14.
5. Прен. За студ, мраз – много голям, силен. Казваха, че майка му го родила в шейната, когато я водели при акушерката. Вилнеел страшен сибирски студ, а Чано весело подритвал, сякаш се намирал в корито с топла вода. Д. Кисьов, ИНС, 110. Те седяха там и все чакаха директора, който очевидно не бързаше да дойде в тоя сибирски студ. М. Грубешлиева, ПИУ, 30. В стаята, където спя, няма никаква печка, сибирски студ. В. Балабанова, ТТ, 80. Сибирски мраз.
◊ Сибирска хвойна. Полегнал храст с игловидни листа, разпространен в Арктика и планините в Северния умерен пояс, както и във всички планини в България на височина над 1500 м, с изключително значение за поддържане на биологичното разнообразие, почвата и водата. Juniperus sibirica. Високопланинските храсталаци са много малко извън защитените зони и се състоят от храсталаци на клек, боровинки, сибирска хвойна и други ниски пълзящи вечнозелени храсти. Земя, 2016, бр. 221, 4. Сибирска язва. Антракс; синя пъпка, синя пришка. Днес има ваксини за предотвратяване на едра шарка, сибирска язва и други инфекциозни заболявания. Н. Иванов и др., ГО, 122. Сибирски кедър. 1. Вид иглолистни дървета от семейство борови, достигащи на височина до 40 м, с гъста конусовидна корона и сивокафява кора, разпространени основно в азиатската част на Русия, използвани и като декоративни, в мебелостроенето заради здравата си дървесина, а също в медицината заради съдържащите ценни вещества ядки, иглички и смола. Pinus sibirica. Дървесните и храстовите видове се разделят на студоустойчиви и топлолюбиви. Към първите се отнасят елата, лиственицата, сибирският кедър, брезата, липата. Ив. Станев, ПЕ, 321. Това са едни от най-интересните горски екосистеми на Сибир. В тях е съхранено цялото биологично разнообразие на флората за тези горски ширини. Преобладаващите видове са: сибирски кедър, бял бор, бреза. БГ, 2010, бр. 1, 5. 2. Отделно дърво от този вид. На петнайсетина метра вдясно от тях растяха голи брези и натежали от сняг сибирски кедри. М. Стоименов, СА (превод), 85.