СЍВ-БЯЛ, сѝва-бя̀ла, сѝво-бя̀ло, мн. сѝви-бèли, прил. Нар.-поет. За гълъб, сокол – който е с цвят между сив и бял; възсив. Завил са йе сив-бял сокол / на царьови равни двори, / сега три дни ка са вие, / ни са вдига, ни са слага. Нар. пес., СбБрМ, 85. Загуцал йе сив-бял гълъб / на ябулка, на петровка. Нар. пес., СбАИ, 177. Фърчеле ми, фърчеле, / .. / сиви-бели гълъбе / над кадънски дворове. Нар. пес., СбВСтТ, 73. Сторил я [Грозданка] господ, престорил / на сиво-бяло гълъбче. Нар. пес., СбНУ XVIII, 546.