СИВЀЕЩ, -а, -о, мн. -и. Разг. Прич. сег. деят. от сивея като прил. Който изглежда сив. Под шосето имаше наклонена полянка и той различи в тъмнината сивееща пътека. Ем. Станев, ИК III и IV, 331. Флората в сухите райони през по-голямата част от годината е почти сивееща и не притежава оня свеж вид, който изпъстря океанските тропически острови. Н. Боев, Г, 38.