СИВЀЯ, -èеш, мин. св. (рядко) сивя̀х, прич. мин. св. деят. (рядко) сивя̀л, -а, -о, мн. сивèли, несв., непрех. 1. Постепенно придобивам сив цвят или сивкав оттенък; посивявам1. Кората на младите дъбчета вече сивееше. М. Яворски, ПОББ, 64. Небето сивееше постепенно. Й. Радичков, В, 170. Белите снегове започнаха да омекват и да сивеят. Д. Талев, С ІІ, 275. Прозорецът отдавна е затворен, / сивее от годините пердето, / увиснало зад мътните стъкла. Н. Зидаров, НС, 72. Но лято премине, и ето на прага / отново е пак златолистата есен. / Увяхват тревите, сивеят стърнища. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 10-11. Сградата е нова, но вече започва да сивее от мръсния въздух.
2. За коса – постепенно ставам сив, изпъстрям се с бели косми; посивявам1, прошарвам се. Очите му губеха блясъка си и се обезцветяваха и само косата упорствуваше, сивееше, но не побеляваше. П. Вежинов, НБК, 6. Прокарва ръка по челото си и това ми дава възможност да забележа, че косите му вече благородно сивеят. Вл. Зарев, ХСХ, 129. // За човек – постепенно ставам със сива, прошарена коса; посивявам1, прошарвам се. Започвам да сивея вече. / И мъничко поуморен, / аз се завръщам отдалече. А. Германов, М, 103.
3. Изпъквам, откроявам се със сивия си цвят; сивея се. Наблизо сивееха руините на старата крепост. Ст. Сивриев, ЗСБ, 140. Тая воденица Джупуните бяха купили на безценица. Отдалеч тя изглеждаше яка постройка, зидана с дялани камъни. В стените ѝ сивееха дебели греди. Ем. Станев, ИК I и II, 16. Под замъка сивеят плоските покриви на града. Типичен стар французки градец, загубен в неизгледната шир на полята. К. Константинов, ПЗ, 109. Каруцата дрънколеше по каменливия гръб на пътя, който като проснато платно сивееше сред тъмните ниви и ливади. М. Яворски, XСП, 44. // Изглеждам сив, сивкав поради липса на достатъчно светлина, обикн. слънчева. Морето сивее в мъглата. Ел. Коларова, МИ, 102. Небето сивееше в предутринното зарево. А. Христофоров, А, 355. Гората сивее и някак притихва като пред буря. М. Яворски, ЕСВ, 160.
СИВЀЯ СЕ несв., непрех. Изпъквам, откроявам се със сивия си цвят; сивея. Зад гъстия лещак се сивееха сипеи, искрящи от блясъка на люспици слюда. X. Русев, ПЗ, 284. Отчаяни от чакане, отегчените лодкари са избягали кой знае де. Само голяма широкопола шапка се сивее, забравена в една мъничка гондола. Елин Пелин, Съч. V, 39. Леки изпарения се носят над реката и водениците, прихлупени, се сивеят между върбите. М. Кремен, Б, 99. Августовското слънце бе опърлило полето, където се жълтееха стърнищата, а по слоговете се сивееше изсъхналата трева. Кр. Григоров, ОУ, 113.