СЍВКАВОЧЀРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. За цвят – който е черен със сивкав оттенък. В резултат на това обтриване кожата в областта на ивицата на притискане е със сивкавочерен цвят. Ст. Раданов, СМ, 86.
2. Който има такъв цвят. Родителите ми намериха отнякъде сивкавочерен плат и ми го изпратиха. Докато ми взимаха мярка, докато ходех на проба, в гимназията докараха топове платове. Кл. Цачев, ЗН, 312. Бяло и затрупано, то [селото] димеше с десетки комини и само тия сивкавочерни пушеци, които вятърът сплиташе в едно и отнасяше към равнината, оживяваха гледката. Ст. Дичев, ЗС II, 234. Сивкавочерен глинен съд.