СЍВОБЛЀД, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За цвят на кожа – който е блед със сив оттенък. Цветът на лицето му беше сивоблед, очите му – хлътнали. Ст. Христозова, ДТСВ, 26.
2. За човек – който има кожа с такъв цвят. Той изглеждаше сивоблед в есенния въздух. Някаква истинска тъга беше поставила отпечатъка си на него и в обикновено веселите, присмехулни очи. В. Диаватов и др., КБ, 353.
3. Който има светлосив цвят. Като завеса тежка небосвода забулват гъсти облаци, които са сивобледи в лунния светлик. А. Беливанова, ИИ IV (превод), 93.