СИВОБРÀД, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има прошарена, сива брада. Най-после една вратичка се отваря и от миналия век излиза сивобрад калугер. Нарича се Киприан. Бл. Димитрова и др., МБ 1993, 25. Шахът слезе от кулата и се озова в приемната, където го чакаха тримата сивобради имами. Г. Стойчева, ЧХ (превод), 48.
2. Като същ. сивобрадия<т> м., сивобради<те> мн. Човек, който има прошарена, сива брада. – Вържете го, и то със същото въже, с което той е вързал този мъж. – Аз съм невинен! – проплака сивобрадият, додето го връзваха. Л. Спасов, ТДЛ I (превод), 199.