СЍВОБЯ̀Л, -а, -о, мн. сѝвобèли, прил. 1. За цвят – който е бял със сив оттенък. Криолитът е моноклинен. Има сивобял, жълт или червен цвят или е безцветен. Г. Георгиев, МП, 145. Стоманата има сивобял цвят, дребнокристален строеж. Хим. IX кл, 1965, 79.
2. Който има такъв цвят. Огънят беше съвсем загаснал. Сивобяла пепел го беше вече покрила и той димеше само към краищата, където догаряха главните. П. Здравков, НД, 120. Над бялата прана риза имаше [старецът] сивобял вълнен закопчан елек, също с такъв цвят чешири. Ив. Карановски, Разк. I, 187. Вън слънцето залязваше. Като огромно огнено кълбо то бавно се наклоняваше към срещния бряг и яркочервена ивица прорязваше косо тихите спокойни, сивобели води. П. Спасов, ХлХ, 188. Насреща се спуснаха скалисти склонове, сивобели, зъбести и непристъпни, и краищата на скалите под тъмносиньото небе червенееха от лъчите на утринното слънце. А. Дончев, СВС, 77.