СЍВОЗЕЛЀН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За цвят – който е зелен със сив оттенък. На светлината на ракетите очите на стареца някак зловещо бляскаха, обляното му от дъжда лице с отъняла по скулите кожа лъщеше и имаше сивозелен цвят. П. Славински, ПЩ, 368. Как да уловиш тоя странен колорит, тоя сивозелен тон на листата, това чудно – сякаш разлято синило – небе? К. Константинов, ПЗ, 117.
2. Който има такъв цвят. Усмивката засилваше лисичия израз на това лице, особено израза на сивозелените очи, необикновено прозрачни. Ем. Станев, ИК I и II, 250. При общината срещна баща си, който водеше пленения сръбски лекар с полковнишки пагони на нова сивозелена куртка. Ст. Мокрев, ЗИ, 220. Като че някаква гигантска ръка бе насякла с яростни удари мъртвите долини с пресъхнали реки и голите масиви, по които нямаше никаква друга растителност освен редки сивозелени кактуси с чудновата форма. Д. Димов, ОД, 153. Малкото четвъртито прозорче на килията гледало в стена, на която личели оголени сивозелени камъни, покрити с мухъл. Сл. Трънски, Н, 251.
3. Като същ. сивозелено ср. а) Сивозелен цвят. Той [иконописецът] е избягвал пъстрите багри, ярките цветови акценти. Сдържаният колорит е изграден върху основата на приглушени багри: сивкавобяло, сивосиньо, сивозелено, жълтозелено. Св. Милчич, СДГ, 55. Бай Динко закаляваше бургиите до сивозелено, а Садък изкарваше най-много руда от всички забойчици, които работеха на тоя хоризонт. X. Русев, ПЗ, 184. б) Дрехи, облекло с такъв цвят. Облечена е в сивозелено.