СЍВОЗЕЛЕНЍКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За цвят – който е зеленикав със сив оттенък. Ян Бибиян съгледа една немного голяма кръгла равнина, която имаше сивозеленикав цвят. Елин Пелин, ЯБЛ, 135. Цветът на космената покривка на искърското говедо е сив, понякога със сивозеленикав оттенък. Пр, 1952, кн. 5, 10.
2. Който има такъв цвят. Равнината се разгъва – вълниста и сивозеленикава, с ниски маслинови гори. К. Константинов, ПЗ, 95. Костадин едва не се блъсна о един млад човек, облечен в сивозеленикави дрехи. Ем. Станев, ИК I и IІ, 216. Върнаха му голямата торба, в която лежаха селяшките му дрипи. Сивозеленикава плесен беше полазила по тях. Е. Йончева, ЗГ, 47.