СЍВОКАФЯ̀В, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За цвят – който е кафяв със сив оттенък. През ранна пролет полузатворените листенца на клена, на тополата, на дъба и на много други растения, преди да позеленеят, имат червеникав и сивокафяв цвят. Д. Пеев, ЖДП, 38. И стените, и таванът, и гредите бяха добили сивокафяв цвят от годините. В. Нешков, Н, 32. Съдовете са добили след изпичането сивокафяв цвят. Археол., 1993, кн. 4, 41.
2. Който има такъв цвят. Над блатото се изви голяма сивокафява птица. Ем. Станев, ПГВ, 23. Каменно беше селото – сивокафяво, с цвета на сърна зиме. А. Дончев, ВР, 34. Представляваха [дисекционните зали] лабиринт от мрачни помещения с двадесетина маси, върху които лежаха сивокафяви трупове, завити с платнища. Д. Димов, Т, 90. Нощта вече настъпваше с нейния сивокафяв от мъглата здрач и с онази зимна неприветливост. Ив. Мартинов, СНУ, 108.