СЍВОПЕПЕЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е със сив като пепел цвят; сивопепеляв, сивопепелен. Те се преселиха в един висок слог, без да знаят, че слогът принадлежи на голямата сивопепелива змия. Ем. Станев, ПГВ, 5. След нови три-четири години гъбички, плесен, корояди ще дълбаят дървесината, ще преломяват тъжните безлисти клони, за да останат накрая тъжните сивопепеливи пънове. К, 1982, кн. 10, 46.


Източник: Речник на българския език (онлайн)