СЍВОРЪЖДЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За цвят – който е червеникавокафяв със сив оттенък. Запазената в Черепишкия манастир сабя „има сиворъждив цвят, в средата ѝ е издълбан гербът на Румъния, а към двата края от герба, по продължението ѝ, излизат красиви шарки“. АО, 1981, 134. Скалата е с дребно- до среднозърнесто устройство, със сиворъждива боя. СбНУ XIX, 101.
2. Който има такъв цвят. Един от най-опасните зверове тук [в Памир] е снежната пантера. Цветът на нейната сиворъждива и петниста козина се слива така с голите скали, че овчари и животни едва я разпознават. Ст. Петров, П, 80. Коминът, тази вертикална дупка нагоре в скалата, беше в обикновена сиворъждива скала, насечена тук-там от бели жили чист кварц, като че ли надраскана с тебешир. В. Ченков, ЗХ, 21. Сиворъждива проскубана лисица се промъква из високата люцерна. К. Трайков, ВК (превод), 22.