СЍВОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от сив; сивота. Всяко кътче, всяко пошепване на листата, на храстите, всеки звук на закъснели насекоми ме предразполага към нямо съзерцание, прогонва дневната сивост и на гърдите ми е тъй леко, тъй леко! Хр. Смирненски, Събр. съч. V, 102. Оскъдните и бледни чувства слагат върху живота печата на сивост и досада, правят човека бездеен и незначителен. Псих. X кл, 62.