СЍВОЧЕРВЀН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За цвят – който е червен със сив оттенък. Възпалените белодробни участъци бяха с плътна консистенция и със сивочервен до сивозелен цвят. ИСУРАВН, 2011, т. 6, 67-68.
2. Който има такъв цвят. Нямаше вятър, пламъкът на борината не играеше. Той се източваше в дълги, пушливи езици, сивочервени в мастиления мрак. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 133-134. Какво да наблюдаваме по-напред: многобройните параходи, кацнали като грамадни бели птици във водата, или сивочервените здания, които тук на север имат особена хубост? Библиот., 2013, бр. 4, 176. Кварцовият порфир от това находище е типичен. Той е с тухленочервена до сивочервена основа. СбНУ XXIV, 62. Сивочервени скали.
3. Като същ. сивочервено ср. а) Сивочервен цвят. В дъното на пейзажа едва се забелязва иглолистна гора. Тоновете са измити и почти се сливат в сивозелено, сивочервено, охра и кобалт. Д. Сугарев, КД, 52. Пъдпъдък (перперица). Човка и крака кафяви с оттенъци до сивочервено или восъчножълто. Ц. Пешев и др., ФБ, 387-388. б) Дрехи, облекло с такъв цвят. Облечена е в сивочервено.