СЍВОЧЕРВЕНЍКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За цвят – който е червеникав със сив оттенък. В по-горните културни слоеве на същата местност се изравят парчета и цели глинени съдове. Едни от тях са дебелостенни, работени на ръка, и имат сивочервеникав цвят. Б. Николов, ДМ, 4-5. Съдовете са работени на ръка от недобре пречистена глина, примесена с дребни песъчинки и слама. При изпичането са добили тъмнокафяв, сивочервеникав или тъмночервеникав цвят. В. Миков и др., ДП, 153.
2. Който има такъв цвят. Това камъче от сивочервеникав гранит на петна, избрано от самия геолог, сега стои на писмения ми стол. Ив. Вазов, Съч. XV, 143. Над къщата се появи облак сивочервеникава прах. Ив. Мартинов, ДТ, 180. На двадесетина крачки, в сянката на леските, лежеше вълк. Неговата сивочервеникава козина, изпъстрена с черни косми, се сливаше с потъмнелите стари листа. К, 1972, кн. 3, 32. Интересно е, че строителите на паметника, за да запазят надписа, измазали вдлъбнатите букви със сивочервеникав цимент. ИВАД, 1921, т. 7, 19.