СИВУ̀ШКО, мн. -вци, м. Животно (обикн. заек, магаре или др.) със сива козина или птица (обикн. гълъб) със сиво оперение; сивак, сивчо. Зад всяка трънка очакваш да скочи заек, вървиш часове и нищо не се случва и изведнаж изпод краката ти „рипне“ сивушко. Вл. Иванов, ДН, 212. – Хитрият ми Мур [котарак] – рече момичето, – хитрият ми Мур, ти положително не искаш млякото само за себе си, сигурно ще черпиш. Добре, ето ти млякото, малкий ми сивушко, а аз ще потърся горе друго. С. Далов, ЖВ (превод), 284. Над оградата прелетя кон, идващ откъм гората, и се сблъска със сивушкото със зеления чул. Сивушкото се подплаши, дръпна юздите си, събаряйки високия вран, който се опитваше да скочи на гърба му. В. Велчев, НП (превод), 28.


Източник: Речник на българския език (онлайн)