СИГИЛОГРÀФИЯ ж. 1. Истор. Помощна за историята и археологията научна дисциплина, която се занимава с проучване на печатите с историческа стойност; сфрагистика. В областта на материалната култура бяха сформирани няколко секции и кръгли маси, обединили специалисти по археология, архитектура и сигилография. Българ., 2011, бр. 23, 12. Точното определяне на епохата на един печат, само по характера на буквите, е твърде трудна работа. Знаменити учени и специалисти по сигилография, които дълго време са се занимавали с този въпрос, не са могли да стигнат до окончателни резултати, а са сполучили само да определят приблизителната епоха на печатите по формата на надписа и изображението. ИБАИ, 1929, т. 5, 243.
2. Изработване на печати от владетели, градове и др. Именно латинските императори въвеждат по западен модел конното императорско изображение като иконографски сюжет и в сигилографията на Византийския изток. Т. Тодоров и др., БЕК I, 376. Мушмов разказва за „Бронзов печат от цар Михаил Шишман (1323 – 1330)“, за отпечатване върху разтопен на хартия пчелен восък. Този печат е един от най-редките в българската сигилография. ОП, 1934, кн. 8, 171.
– От лат. sigillum ‘печат’ + -графия.