СЍГЛА ж. Спец. 1. Заглавна буква или група от заглавни букви и други знаци за съкратено означаване на нещо. За улеснение при анализа, който следва, ще използуваме сиглите, с които са означени изворите, приведени в самото начало (А – L). Ив. Божилов, ФА, 335. Програмата допуска към всяко заглавие да се дават най-много сиглите на 8 библиотеки. Всяка сигла може да съдържа най-много до 6 знака. ИНБКМ, 1973, т. 13, 254. В началото е даден и списък на библиотеките и институти, където се съхраняват обхванатите в труда периодични издания, със съответни съкращения – сигли. ГББИ, 1962, т. 8, 200.
2. В стенографията – знак, символ за съкратено означаване на звук, сричка, цяла дума или израз. За постигане на по-голяма бързина в стенографията се употребяват сигли за някои често срещани думи, части от думи или словосъчетания. Стен. VIII кл, 9. Никога не беше учил стенография, а сега знаеше вече и сигли, съвсем сигурно, дори каза, че ако се сложи отгоре една кривулка, ще стане сиглата „случайно“. Д. Цончев, ЖК I, 15. От тях узнах, че татко им бил музеен работник, а майка им – стенографка. Те очевидно се гордееха повече с професията на майка си, защото Бончо не закъсня да ми зададе коварния въпрос: – Ти можеш ли да пишеш сигли? Ем. Манов, МПЛ, 249. // Знак за съкратено изписване на дума. Задача на специалните археографски науки е да изложат всички необходими знания за характера, вида и формата на писмените знаци като шрифтове, сигли, тайни знаци, произход на съответното писмо. ИДА, 1997, т. 70, 55.
– От фр. sigle от лат. sigla.