СЍГМА ж. 1. Името на гръцката буква Σ, σ, ς, която съответства на звука с. Херкулес имал скитски лък, силно закривен или извит като най-старата гръцка буква сигма. Кл. Шахов, ИИД (превод), 123. Като имаме предвид изписването на буквата сигма при амфорните печати, която при нашата находка е с доста наклонени рамене, трябва да поставим гробницата във Войводово по-рано – в първата половина на III в. пр.н.е. Археол., 1966, кн. 4, 55-56.
2. Анат. Част от дебелото черво с S-образна форма; сигмовидно черво. Ректумът и част от сигмата се изследват и с ректоскоп. Л. Митов и др., ВБ, 299. Двигателната функция на дебелото черво се свежда главно до перисталтични движения, които докарват фекалните маси до сигмата. М. Василев и др., ВБ, 346. Абсцес на сигмата. Резекция на сигмата.
– Гр. σίγμα.