СИГМАТЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Езикозн. Който съдържа гръцката буква сигма. В лексикалния пласт гръцки думи, преминали в езика ни по устен път, определено място заемат глаголите със сигматична аористна основа (анатемоса, втаса, зографиса). В. Радева, БЛЛ, 278. Тук авторът прави опит да систематизира всички глаголи, които независимо от своя произход съдържат в структурата си гръцката сигматична наставка. ГСУФСФ, 2007, т. 96-97, 81.
◊ Сигматичен аорист. Езикозн. Аорист, при който към основата на глаголите се прибавя съгласната с, която преминава в х при повечето глаголи. Формите на простия и първия сигматичен аорист още в старобългарски, и специално в глаголическите паметници, са се срещали само при глаголите от I и II клас. Ст. Младенов, ИБЕ, 277. От авторовите обяснения относително индоевропейските праформи на глаголните времена ще забележа тук, че той [А. Калина] поддържа хипотезата, според която имперфект бил стар сигматичен аорист, изменен по аналогия. СбНУ X, 37.