СИГНАЛЍСТ м. Лице, което предава и приема сигнали (в 1 и 2 знач.); алармист, сигнализатор2, сигналчик. На една маса по средата на площада се изкачи сигналист с тръба в ръка и над многолюдното множество проехтя някакъв военен сигнал. П. Здравков, НД, 54. – Сигналист! Флагове за отблъсване и поздрав на господина адмирала. Д. Добревски, БКН, 26. Далеч сигналистите се упражняваха да свирят вечерна проверка. К. Константинов, Избр. разк., 47. Най-после дойде съдбовният момент, когато той даде знак и сигналистът изстреля в сумрака на настъпващата вечер една червена ракета. Ив. Мартинов, СНУ, 269.


Източник: Речник на българския език (онлайн)