СИГНÀЛЧИК, мн. -ци, м. Лице, което предава и приема сигнали (в 1 и 2 знач.); сигналист, алармист, сигнализатор2. При гребците имаше навика да вземе греблото и да покаже как се върти перката, при сигналчиците обясняваше с красноречивия език на флагчетата. В. Райков, ПВ, 5. Те [торпедните апарати] са на около четири кабела от турския кораб. На него не се чувствува живот. Добрев изпраща сигналчика да предупреди Альов да бъде готов за изстрел. Вл. Павлов, БМО, 44-45. В екипажа на катера се включват сигналчик и радист с радиостанция. ДВ, 2008, бр. 88, 67.
– От рус. сигнальчик.