СИГНИФИКÀТ м. Езикозн. Съдържателна страна на езиковия знак (думата), означеното от него понятие; десигнат. Денотатът и сигнификатът са неотделими от формирането на всяко лексикално значение. Ст. Георгиев, БС, 17. В отделните класове се обособяват подгрупи в зависимост от допълнителни разграничителни признаци, които се отнасят до експлицирането на денотата или сигнификата в значението на думите. В. Радева, БЛЛ, 28. Сигнификатът на глагола е абстрактно понятие (действие, процес, състояние), а денотатът се определя от семантиката на съчетаващите се с глагола имена. ЛП, 2005, кн. 5, 5.
– От нем. Signifikat от лат. significatus ‘знак, значение’.