СИГНИФИКÀЦИЯ ж. 1. Езикозн. Означаване на понятие от езиков знак (дума); десигнация. При процеса на сигнификацията езиковият знак препраща към понятието, а при денотацията – към един изолиран обект (или група обекти) от реалната действителност (или от въображаемия свят). В. Станков, ПГС, 99. Теория за сигнификацията.
2. Езикозн. Значение на езиковия знак (думата), което представя отношението на този знак към понятието; сигнификативно значение. Местоименното наречие ТАКО в съчетание с етичен дателен падеж на личното местоимение за 1 л. ед. ч. е променило своята сигнификация и означава определено емоционално отношение на говорещия. ГСЕ, 379.
– От лат. significatio ‘означение’.