СИДЕРЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Астрон. Който се отнася до звездите; звезден, сидерически, сидерален, астрален. Сидерични конфигурации.
◊ Сидеричен месец. Астрон. Период на една пълна обиколка на Луната около Земята по небесната сфера до заемане на първоначалното ѝ положение спрямо звездите, траещ 27 дена 7 часа 43 минути и 11,5 секунди; звезден месец. Това пълно обикаляне на Луната по небесната сфера спрямо звездите нарекохме звезден (сидеричен) месец. Астр. XI кл, 1964, 63. Тя [Луната] се връща на предишното си място между звездите след 27 и ⅓ денонощия. Този интервал се нарича звезден или сидеричен месец. Н. Николов и др., СС, 29. Сидерична година. Астрон. Време между две последователни преминавания на центъра на Слънцето при видимото му движение по небесната сфера през едно и също спрямо звездите място, равно на 365 денонощия, 6 часа, 9 минути и 8,6 секунди; звездна година. В астрономията освен тропичната година се използуват още и сидерична, или звездна година. К, 1966, кн. 8, 27. Сидерично време. Астрон. Основна система в астрономията за измерване на времето, при която за единица служи звездното денонощие; звездно време.
– От фр. sidérique от лат. sidus, sideris ‘звезда’.