СИДЕРÒСВАМ, -аш, несв.; сидерòсам, -аш, св., прех. Остар. и диал. 1. Гладя с горещо желязо или ютия нещо. В новобългарски се среща известен брой други гръцки заемки, които често пъти са съвсем излишни. Вместо сидеросвам казваме гладя. Ст. Младенов, ИБЕ, 81-82. Когато свършат закърпванието, турят плата над едно твърдо дърво и го сидеросват от опакото му през един намокрен плат. Дом., 1895, бр. 5, 38. Някой си обявил за една слугиня, която да пере, сидеросва. ХС, 1899, бр. 5, 80. // Гладя с горещо желязо или ютия нещо, потопено в размита кòла1 (Н. Геров, РБЯ V).
2. Прен. Наказвам, глобявам. Той пак заговори за разправиите си с кръчмарите. – Като ме гледат такъв... незначителна фигура, без авторитет, не се подчиняват. А пък имат дяволите, пълни са с пари… Може тъй да ги сидеросаш, че да те помнят. Искам да кажа, ще плащат. Като им поискаш, ще дават. Й. Йовков, ПГ, 192.
3. Прен. Изпъждам, изгонвам; сиктирдосвам. Взеха, че ме уволниха зимъс, точно срещу Коледа. Та уволниха ме, сидеросаха ме, тъкмо срещу празниците, ама не скръстих ръце и се оправдах. Чудомир, Избр. пр, 61. сидеросвам се, сидеросам се страд.
– От гр. σιδερώνω, аорист σιδερώσω ‘гладя с ютия’. – Други форми: сидрèсвам, сидрòсвам.