СИДЖЍМЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Канапен; сиджимов. Двете сабли, които бяха окачени на раменете ѝ с дебели сиджимени върви, бяха се впили в месата ѝ. З. Стоянов, Съч. I, 2010, 127.
